Утре
Със мисли летя, безутешни,
за утре-то: бяло ли ще го срещна!?
И ще се смея ли пак бурно,
като пречистващ, планински ручей!?
Настоящето ми е мирно
и тихо ме следва през дните.
И прекалено послушно е,
чак достипчава безвкусно!
Чакам, чакам, малко остава,
с натежалия, дъждоносен облак,
някъде другаде да се спусна!
за утре-то: бяло ли ще го срещна!?
И ще се смея ли пак бурно,
като пречистващ, планински ручей!?
Настоящето ми е мирно
и тихо ме следва през дните.
И прекалено послушно е,
чак достипчава безвкусно!
Чакам, чакам, малко остава,
с натежалия, дъждоносен облак,
някъде другаде да се спусна!
© Мариола Томова All rights reserved.
