В безвремието...вълшебен миг
Какво е днес и утре или вчера?
Защото времето е само миг,
във който любовта намира
в безвремието своят лик.
От малка, златна пeсъчинка,
превръща се в най-яката скала,
а после в дъждове и бури
отронва се сълза, подир сълза.
Отнасят ги вълните надълбоко
в сърцето на морето, спят сълзи.
Навярно затова е тъй солено,
изплакано от нашите очи...
С усмивка слънчеви лъчи горещи,
целуват с обич тихите вълни,
превръщат в капчици дъждовни,
на любовта най-нежните следи.
Гърми, трещи... морето се вълнува,
светкавици пронизват хоризонта...
Вълшебен миг... небето ни разкрива,
как две души в дъга от обич сбира...
Защото времето е само миг,
във който любовта намира
в безвремието своят лик.
От малка, златна пeсъчинка,
превръща се в най-яката скала,
а после в дъждове и бури
отронва се сълза, подир сълза.
Отнасят ги вълните надълбоко
в сърцето на морето, спят сълзи.
Навярно затова е тъй солено,
изплакано от нашите очи...
С усмивка слънчеви лъчи горещи,
целуват с обич тихите вълни,
превръщат в капчици дъждовни,
на любовта най-нежните следи.
Гърми, трещи... морето се вълнува,
светкавици пронизват хоризонта...
Вълшебен миг... небето ни разкрива,
как две души в дъга от обич сбира...
© Евгения Тодорова All rights reserved.
