В чуждия сезон
В ЧУЖДИЯ СЕЗОН
По пладне ме закука кукувица
във шарения скут на есента.
Във джоба нямам пукната парица.
Докосвам само с пръсти любовта.
Ти нямаш ли си пролет, а, кажи ми?
И кой те спусна в чуждия сезон?
Къде се губиш в ледените зими?
Главицата ти има ли подслон?
Не съм ти дружка, птицо, ни сестрица.
Не тача твоя скитнишки живот.
Къде се люпят твоите дечица?
И кой им дава глътката любов?
Разпяваш се със болката ми тиха,
а имам дъб с корона... И гнездо,
което злите бури не сломиха.
И поводи за обич имам. Сто!
Виж, пръстите понякога се свиват,
премръзнали, в безпомощен юмрук.
Закукай ме в докосване красиво,
което ражда тишина и звук...
© Алина Стоянова All rights reserved.
