Не знам дали тази приказка в стихове е поезия, но реших да я публикувам тук (може би защото има някаква рима). Тя е за всички деца от една до сто години. Съжалявам, че не мога да ви покажа рисунките.

Приказката издадох в илюстрована книжка преди три години.

В ГРАДИНАТА НА ГОСПОЖА МИМОЗА

В градината на госпожа Мимоза

цъфтеше малка бяла роза.

И под нейните цветчета бели

се бяха три щурчета сврели.

Всички те са музиканти,

признати от света – таланти.

Дори известни цигулари

завиждаха на тез другари,

защото сутрин рано, рано

с цигулка, флейта и пиано

посрещаха с концерт зората,

събуждайки от сън цветята.

И в този хубав, майски ден

засвириха познат рефрен,

така че цялата градина

запя таз песничка любима.

Край листите на люляк стар

бръмчеше разлютен комар.

Летеше той и се гневеше,

защото много му се спеше.

Но тези музиканти малки

със глупавите си свиралки

му пречеха да спи,

каква ирония, уви !

Не знаеше комарът лют,

че те състав са най-прочут.

И неговият гняв голям

от всички беше неразбран.

Една красива пеперуда

до него кацна по принуда

и почна да го поучава,

че туй изкуство е – не врява!

Комарът махна със краче:

“Изкуство ! Да бе – как пък не!

Истината е такава,

че туй си е направо врява.“

Накрая се принуди той

да спре словесния двубой.

И някъде към двор съседен

отпраши му  комарът вреден.

Там пчелица лекокрила,

тази сутрин подранила,

търсеше от кой цветец

да събере ухан прашец?

“Ела прие мен!“ помоли макът.

“Днес нека другите да чакат.”

“Какво нахално поведение!“ –

извика ленът с възмущение.

“При мен,  пчелице,  долети,

тъй, както правеше преди!

Недей да слушаш мака ален!

Той просто е цветец нахален.“

Накрая малката пчела

 детелинката избра

и почна да събира с жар

от нея сладкия нектар.

До нежна лилия свенлива

растеше маточина дива.

A под широките и листи

танцуват мишчици – артисти.

Всяка сутрин, щом росата

окъпеше навред земята,

те почваха на малка сцена

пиеска най-обикновена.

Тогаз по тесните пътечки

събираха се буболечки

и питаха със интерес:

“Какво ще се играе днес?“

“О! Днес ли? Ами то се знае!

Комедия ще се играе.“ –

отвръща гербер колоритен

на малък зрител, любопитен.

Край тях над жълтите латинки

танцуват шарени калинки.

Дори една оса сърдита

да потанцува с тях опита.

Но щом видя, че да танцува

не е тъй лесно и – не струва!

Осата здраво разлюти се

и бързо в облаците скри се.

До жълтите латинки, незабравки

се смееха на група мравки,

които само за едно

малко просено зърно,

дълго се препираха, споряха.

Но щом накрая огладняха,

седнаха до старата ограда

и зрънцето излапаха с наслада.

Две мухи-моми сръдливи

днес обаче са щастливи,

че жабок, красив и млад

ги покани на обяд.

Бързо грабнаха иглите,

платовете и конците

и ушиха си модерни

рокли дневни и вечерни.

На хладно под гергините отсреща

си бяха дали важна среща

скакалец един наперен

и мишок самоуверен.

 Те бяха все големи философи!

И днес обсъждаха градинските картофи

- дали са зеленчуци от значение

или храна, достойна за презрение.

Дочу ги бръмбар колорадски,

изтънчен господинчо градски,

и в своето костюмче на райета

опули срещу тях очета:

 “Разбрах аз за какво спорите,

но в мислите ми и в мечтите

единствено картофи има -

храната моя най-любима.

И тук ще кажа свойто мнение,

че вие сте във заблуждение,

защото с тези зеленчуци

и днес се хранят мойте внуци!“

 Над тях трендафил с розов цвят

пръска с радост аромат

и смее се на нарцис бял,

че бил от гордост оглупял.

Нарцисът пък, възмутен,

пита кроткия невен,

дали трендафилът е прав,

или нахал е празноглав.

Невенът раменца повдига,

не знае той, с очета мига,

защото скромен и смирен

цветец е най-обикновен.

Босилек, здравец,  детелини,

латинки, макове, гергини -

всички те на утринта

се радваха като деца,

на слънчицето, златно мило,

което, днеска подранило,

праща своите лъчи,

да галят цветните лехи.

И колко малки животинки  -

птици всякакви, гадинки

посрещаха деня чудесен

с усмивка ведра и със песен.

В градината на госпожа Мимоза,

където малка, нежна роза

цъфтеше с белички цветлета,

концерт изнасяха щурчета.

О! Те са славни и чудесни!

И всяка сутрин с нови песни

събуждаха от сън цветята,

посрещайки с любов зората.

И в този хубав майски ден

засвириха познат рефрен,

така че цялата градина

запя таз песничка любима.