Jan 7, 2008, 9:47 AM

В колорита на мечтите

  Poetry
623 0 7

В колорита на мечтите си ми ти.

Откривам колко обич съм събрала

и рисувам те на воля каквото и да си.

С една милувка, четка съм в ръката.

Така прозряла любовта ти в мрака,

чакам да ти се наситя.

Очи в очи, ръце в ръце съм вплела

и да те пусна с крясък див

не се надявай да си ида.

Не ме моли, недей ме пита.

Толкова съм ти отдала,

че само в спомен ще разкажа

как някога на някого

за обичта без вопъл съм ридала

и от нежност, полудяла!

Таня Кирилова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Кирилова All rights reserved.

Comments

Comments

  • "В колорита на мечтите си ми ти.
    ...
    и рисувам те на воля ...
    С една милувка, четка съм в ръката."
    Казах аз,че рисуваш с думи...невероятна си!
  • Прекрасно е,харесва ми как изразяваш,че няма да го пуснешПоздрави!!!
  • Чудесен стих!
  • Колко е хубаво в колорита на мечтите...!!!
    чудно хубаво стихотворение...с обич, прекрасна.
  • Чудесни стихове! Поздравления!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...