В края на октомври
Свети Октомври в златната риза.
Глъхне морето в тиха печал.
Есента бавно в къщите влиза
и си развързва пъстрия шал.
Сяда на прага, топла и боса.
Смее се дръзко с устни-мавруд.
И ти задава в упор въпроса:
"Ще я обичаш ли в зимния студ?"
С мирис на жълта дъбова шума
тялото есенно днес те влече.
Спускаш завесите, гледаш безумно,
как свойте дрехи тя ще свлече.
Щом те докосне с есенни устни
в тебе ще лумне звездна нега.
Все ще си неин...Тя ще те пусне,
щом те затрупа гневен снега.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
