В миг на откровение
Защо ме остави сама?
Защо празнота безкрайна усещам,
разяждаща мойта душа
и отново в миналото поглеждам.
Там, уви, теб те има
само с образ вечно млад.
Чувствам, че в душата ми е зима,
но за теб изпитвам пак нетрезвен глад.
Кажи ми, кой човек проклет
магия зла направи
и покри сърцето ти със лед,
та мен в слепотата си остави.
Дали ме изпревари,
или аз от теб избягах – това не помня.
Но знам, че ти ме забрави
и днес аз няма да те гоня!
Не търся извинения,
защото знам, че ти не си за мен.
Остави и тези откровения
със полъх дяволски студен.
Вече знам защо ме остави,
в мъглата на градския шум
ти отдавна си ме забравил,
но дали съм с теб все още наум?
Защо празнота безкрайна усещам,
разяждаща мойта душа
и отново в миналото поглеждам.
Там, уви, теб те има
само с образ вечно млад.
Чувствам, че в душата ми е зима,
но за теб изпитвам пак нетрезвен глад.
Кажи ми, кой човек проклет
магия зла направи
и покри сърцето ти със лед,
та мен в слепотата си остави.
Дали ме изпревари,
или аз от теб избягах – това не помня.
Но знам, че ти ме забрави
и днес аз няма да те гоня!
Не търся извинения,
защото знам, че ти не си за мен.
Остави и тези откровения
със полъх дяволски студен.
Вече знам защо ме остави,
в мъглата на градския шум
ти отдавна си ме забравил,
но дали съм с теб все още наум?
© Руми Василева All rights reserved.
и не само то всичките ти произведения са чудесни
