Преди мнооого години попаднах в пустиня.
Рових! Рових вода да открия! Открих. Беше като магия!
Около нея цветя посадих и малка къщичка съградих.
Такава! От пясък и камък. За мен тя беше замък.
Обгрижвах цветята и малкият дом...
Пазех чиста водата и топлех подслон
за единствения достоен да се подслони.
Тогава не знаех, че това си ти.
Ти дойде пешком. Не като рицар, на кон.
Беше толкова различен! Свирукаше си безразлично...
Сякаш не беше в моя оазис! Обидих се лично!
После, не знам как, някак си, нов живот видях край мен. ...