В пустинята
Преди мнооого години попаднах в пустиня.
Рових! Рових вода да открия! Открих. Беше като магия!
Около нея цветя посадих и малка къщичка съградих.
Такава! От пясък и камък. За мен тя беше замък.
Обгрижвах цветята и малкият дом...
Пазех чиста водата и топлех подслон
за единствения достоен да се подслони.
Тогава не знаех, че това си ти.
Ти дойде пешком. Не като рицар, на кон.
Беше толкова различен! Свирукаше си безразлично...
Сякаш не беше в моя оазис! Обидих се лично!
После, не знам как, някак си, нов живот видях край мен.
Поникна дърво, видях птица в полет... Дочух плясък на крила...
Измина време, докато разбера, че твоят дар за мен е това.
Разбрах че моят оазис див, без теб няма да е тъй красив и жив!
От тогава сме двама в моята приказка.
Дива, пустинна принцеса и принцът без кон!
Заслепява ни слънцето, пясък рисува арабески,
но ние сме щастливи в общият, пустинен дом!
Ние си го съградихме! Ние си го украсихме!
От нищото го сътворихме! Щастието си във него скрихме!
© Маргарита Ангелова All rights reserved.
Благодаря ти, Бени!
