Nov 13, 2006, 11:20 AM

В розова баня изкъпвам лъжите ти

  Poetry
1.3K 0 7

В розова баня изкъпвам лъжите ти

И пак те обичам

Пак се разбираме

Като два неми прилепа

Долепили уши за да чуят невидими викове

 

В розово разтворени мигове

Влизаме

Както преди

Все същите кални лъжи

Ни карат да се почистваме

Като две студени змии

Сваляме кожите

Изпираме ризите

Забравяме, че ни боли

И пак се обичаме

 

През розови рани поглеждаш навън

Намръщено тяло

Среднощен лош сън

Забравени стари лъжи изплуват от дъното

Където отиваме ние

Затрупват ни

Но все пак се обичаме

Като две малки сълзи

Изтекли от рязко премигване

 

07.10.2004

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислав Илиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...