В РУМЪНИЯ...
Все едно съм в изгнание.
Все едно съм в зандан.
Европейско терзание
ме измъчваше там.
Не разбирам езика
и не съм си у нас,
то кого да попитам?...
Аз съм ням, но със глас...
А България само
Дунав с мен я дели
и сърцето ми - камък -
не тупти, а тежи.
Някак сам съм сред хора,
твърде чужди за мен
и ме стяга умора
да лежа всеки ден.
По-добре да работя,
да ми взимат потта,
но да бъда сред свои
във мойта страна.
Някой ще ме упрекне,
че напразно тъжа,
но на мойта България
аз безумно държа.
Не Европа, а Нея
нося в свойта душа.
Аз с това се гордея,
с мен гордее се Тя!
© Валентин Йорданов All rights reserved.
