В съня ми бродиш...
Не чух да влизаш (тихо се промъкваш!),
но ненаситно мирисa долавям.
Във исканите сънища замръкваш
(и спящите си мисли благославям!...).
В съня ми бродиш - плахо, изморено.
Останал залез в речните корита.
Предеш ме нежно с приказно вретено
и паяжинна сънност ме оплита.
Приспана сила нощите ми дави,
очакван порив бърза да ме има.
Не те намирам! Погледът се бави,
а липсата направи ме незрима.
Почука ли? Или в дъжда те чувам?
Не те усещам (може би... забравям).
Очаквам ли те, за да те празнувам?
Намерих ли те, или не успявам?
Защо все търся в празната камина
и в мириса, загнездил се в душата?...
Там нямаше оставена причина.
Догони просто хода си съдбата.
А аз все спя. Почти едновековно.
В забравен спомен, горе, на тавана.
Не ме събуждай бързо и виновно!
В съня те връщам - нека там остана!
25.09.2007 г.
Дарина Дечева
© Дарина Дечева All rights reserved.
