В съня си диша
Тъй, сякаш капят борови иглички
и падат върху борова земя,
в съня си диша моето момиче,
а аз долавям този дъх едва.
Безкрайно деликатно кислородът
намира път към сънната ù гръд.
Каквато я познавам във живота,
такава си е тя и във съня –
природен полъх, сянка от въздишка
и четвърт децибел от тишина,
която резонира със всемира,
невидимо общува със света.
Сънува сладко моята любима.
А аз си мисля, че на сутринта,
когато ме целуне, ще отпия
от устните ù боров аромат.
© Валентин Евстатиев All rights reserved.
Носи се ухание на борови иглички и на любов... 
