LYCKI (Росица Петрова)
301 2085
Sep 4, 2006, 9:19 PM

В този миг сърцето ми те вика 

  Poetry
706 0 6

Lycki & Mojsei

 

 

-Прощавай моя ненагледна -
в поведението ни нежно
покълна в срещата последна
дихание някакво - метежно?!


-Душата ми без теб - унила,
запазва нашта ведрина,
която, ореол над мен извила,
налива в сърцето тишина.


-Усети го, но не попита -
зейнаха наивните подмоли:
всеки от горчилката опита,
а душата взе да моли:

 

 

“Чувствам се такава - празна:
искам нежно пак да ми шептиш,
че емоцията омразна
ме разпитва:”Ти защо виниш?”


-Когато тъй ми заговориш
за безпроблемната любов,
успяваш рана да отвориш -
бъди за грижите готов!


-В този миг сърцето ми те вика
и поднася дъхави цветя -
надеждата в трепет блика:
Може би ще ме прегърне тя?”


-Любов взаимна опознали,
ний можем да я задържим-
в тишината радост дали,
над нашата интимност бдим!

© Росица Петрова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??