Устни като лед
косата пламък
погледът студен
сърце от камък
Какво си ти
стоиш пред мен
сякаш мраморно изваян
за твойта красота
сякаш няма тлен
и сякаш никога не остаряваш
Очите ти от течно злато
гласът ти и дори миризмата
привличат ме
изпълват сетивата
Възможно ли е
за толкоз красота
да е толкова
ниска цената
Колко е един живот човешки
и за какво ми е
да го притежавам
щом мога цяла вечност
да съм до теб
и да ти се възхищавам
© Виктория Стоянова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
