May 16, 2009, 1:38 PM

Вампир

  Poetry
1.4K 0 12

Устни като лед

косата пламък

погледът студен

сърце от камък

Какво си ти

стоиш пред мен

сякаш мраморно изваян

за твойта красота

сякаш няма тлен

и сякаш никога не остаряваш

Очите ти от течно злато

гласът ти и дори миризмата

привличат ме

изпълват сетивата

Възможно ли е

за толкоз красота

да е толкова

ниска цената

Колко е един живот човешки

и за какво ми е

да го притежавам

щом мога цяла вечност

да съм до теб

и да ти се възхищавам

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктория Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасно трябва да издадем стихосбирка "ЗДРАЧ"...6 от мен и продължавай Белла...
  • Много ми харесва, 6 от мен. Аз също съм гледала филма и съм чела книгите.
  • Прекрасно е! Здрач завинаги!
  • Боже и тук ли се навъдиха паразитните здрачосмъртоносни със зловонието си фенове...
    Иначе има дори попадения, но като цяло.. изтрезней.
  • Ами най-вероятно те е подсетил за него, защото е писан за него
    А следващия - На един дъх разстояние е за Бела, там Едуард разказва

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...