May 16, 2009, 1:38 PM

Вампир

  Poetry
1.4K 0 12

Устни като лед

косата пламък

погледът студен

сърце от камък

Какво си ти

стоиш пред мен

сякаш мраморно изваян

за твойта красота

сякаш няма тлен

и сякаш никога не остаряваш

Очите ти от течно злато

гласът ти и дори миризмата

привличат ме

изпълват сетивата

Възможно ли е

за толкоз красота

да е толкова

ниска цената

Колко е един живот човешки

и за какво ми е

да го притежавам

щом мога цяла вечност

да съм до теб

и да ти се възхищавам

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктория Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасно трябва да издадем стихосбирка "ЗДРАЧ"...6 от мен и продължавай Белла...
  • Много ми харесва, 6 от мен. Аз също съм гледала филма и съм чела книгите.
  • Прекрасно е! Здрач завинаги!
  • Боже и тук ли се навъдиха паразитните здрачосмъртоносни със зловонието си фенове...
    Иначе има дори попадения, но като цяло.. изтрезней.
  • Ами най-вероятно те е подсетил за него, защото е писан за него
    А следващия - На един дъх разстояние е за Бела, там Едуард разказва

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...