Вдъхновение
В душата ми е празник.
Пируват болката и самотата.
Любовта отдавна е изгнаник.
Прокудиха я сетивата.
Самотата някога си тръгва,
но болката завинаги остава.
Харесва и да бъде скрита
в душа, потънала в забрава.
Издават я единствено очите.
Понякога изглеждат тъжни.
Преглъщам в гърлото сълзите -
предатели не са и нужни.
От мен не иска много.
Обича да я храня със смирение.
В замяна ми изпраща
по капка вдъхновение.
Така във нощи като тази ,
когато самотата се завръща ,
а болката тъй силно ме прегръща ,
че трудно е да дишам,
не ми остава нищо друго ,
освен да седна и ........да пиша.
© Малена All rights reserved.
