Mar 10, 2006, 10:57 AM

Вдъхновение 

  Poetry
862 0 3
Вдъхновение
Един път догаря свещта ми студена.
Един, но достатъчно ясен и тих.
И малка светулка във восък родена,
облича душата си в този мой стих.
Изпращайки себе си с вест при зората
разказва за майка си - тихата свещ,
единствена, търсеща брод в небесата,
едничка сълзичка във поглед зловещ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владислава Генова All rights reserved.

Random works
: ??:??