Вече ме няма

Poetry

969 0 3

Забравете за мен.

Мен вече ме няма.

Ограбиха сърцето ми,

разбиха душата ми...

Нищо не остана...

Загубих се в потока думи,

загубих се в този шеметен бяг

на всеки да угодя,

а той да ми подлага крак...

Не ме търсете!

Бях мила и добра,

ала вече ме няма!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

NikitaYan (Анин)

И на мен ми харесва

2013-01-13T13:00:44+02:00
sepultura (Стефка)

Тъжно е, но се случва доста често. Благодаря за коментара

2012-11-09T21:47:58+02:00
AnDon (Андон Димитров)

Тъжно е когато трябва да изчезнем заради отношението на хората и сме разочаровани.Харесах!

2012-11-09T13:56:20+02:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0