Дни наред безсънни нощи,
изпълнени с мрак и тишина,
четейки писмата ти от стари пощи,
аз плача тихо все сама.
Думите безспирно в съзнанието тичат,
мислите ми борейки се с болката прескачат,
пак те обичам,но и силно мразя,
мъча се с отчаянието,опитвам се да го прегазя.
Пръстите треперят,държейки пожълтялата хартия,
очите парят,клепачите примират
кръвта по вените ми адски тича,
сълзите по писмото ти се стичат. ...