Aug 6, 2007, 9:42 PM

Вечна истина...

  Poetry
765 0 2
... Там, под водопада на мълчанието,
се срещат погледите,
търсят лек за очарованието,
логика във поривите...

... Там, след тъмната черта на хоризонта,
чакат знака на неизживяна широта
и прегърнали нелепо спомена,
дирят някаква незнайна багрина...

... Там, все още чакат два силуета,
застинали от вековете - лед...
Те камък са, но сплетени, ръцете
издават тайната на тяхната съдба...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анелия Кирчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...