Горчиво политическо зелено
Зелено, твърде е зелено,
но на Зеленски ми мирише,
от войнствената премененост
отвън навътре не се диша.
Натиска ни сериозно НАТО,
Зеленски само имитира –
артист във водевилен театър,
но в истинския се умира.
Европа гасне задушена,
на САЩ е в лапите челични
и свободата не е ценност,
а камо ли народ и личност.
Войната дългове нарежда,
парите малко са, не стигат,
ще свърши ли, каква надежда
щом нови траншове пристигат.
Надеждата я оставете,
гори народът наУкрайна,
съюзниците с враговете,
воюват, но това е тайна.
Това е тайна неприкрита,
започнала така отдавна:
война на нерви – тиха, скрита,
а после е войната явна.
Какво Зеленски най обича –
да слушка, спинка и да папка,
да иска смело и изрично
подкрепа до пределна капка.
Пак президентът е виновен
че пази ни и защитава,
а днес моментът е съдбовен
за калпавата ни държава.
Не сме държава, а пионка
на историческата маса,
на политическата клонка
стоят гримаса до гримаса,
стоят предател до предател,
обвити в чужди интереси,
земята нищо че се клати,
а те си клатят само феса.
Щом искат да воюват, нека
да тичат бързо, да се бият,
предали в себе си човека,
какво сме им виновни ние?
Търпим ги, колко ли е жалко,
как ускоряват всяка крачка,
войната уж далечно малка,
но приближава и ни мачка.
Бучи, безшумно ни застига
сред родния напет цинизъм
и НАТОвската свидна лига,
и изветрял патриотизъм.
© Милена Френкева All rights reserved.
