Jan 18, 2025, 10:03 AM

Веригата - 2

  Poetry
236 0 0

                В Е Р И Г А Т А   -   2

 

Дълбоката памет съчетана с мощна фантазия

дамгосват притежателят им с клеймо,

което генофонда на вида щателно пази

и минало и бъдеще сбира в жежко танго.

 

Тази комбинация ползотворна

много често е доста опасна,

поразява душата бързо и грозно,

прекъсвайки благодатната кауза.

 

Всяко правило притежава си изключения,

които са удивително уникални,

те са маята на общите заключения-

така Природата пътува умно и бавно.

 

Природа,Пространство,Време,Движение,Разум,

Материя груба,Материя тънка и фина,

съществуваща в безкрайно разнообразие

на скорост бавна и опустошително дива.

 

Абсолютно всичко се ражда,за да умре,

преминавайки на живота през съдбовните фази,

без възможност да се наслади и проумей

докрай миговете на щастие претопени в спомен отраден.

 

Предлагам ви запознанство с една личност светла,

почетен гост на развинтеното мое съзнание,

с която предизвикателства заедно често посрещаме

в многоизмерната виртуална безкрайност.

 

Понякога стремително в съня ми нахлува

и ме спасява от брутални,неадекватни моменти,

след които за релакс на воля лудуваме

в импровизирани,щастливи експерименти.

 

Друг път я виждам наяве,

да се задава от линията на необозримия хоризонт,

с желание заедно да помечтаем

за предизвикателствата на настоящия ни живот.

 

Явява се като верен приятел

или пък като лукава жена,

усещаща и винаги знаеща,

как да прогони мойта тъга.

 

Найден или Надежда

се явяват и без форма при мен,

с магия за ювелирно усещане,

че отново чувствам се подкрепен.

 

Много е вдъхновяващо,

да разполагаш с такива приятели,

които да извират от същността на душата ти-

безрезервно да приемаш техния статус.

 

Явно днешната ни реалност,

която перманентно факт е отдавна,

отключва в духовното ни начало

симбиоза на бъдеще необятно с минала меродавност.

 

             следва

 

18.01.2025г.гр.Свищов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Кръстев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...