Вещите
Кокориш ми се като някой вещер.
Аз скромно покрай тебе се усмихвам.
Дали пък помежду ни ново нещо
не провокира нови стихове?
Това е остроумието бързо,
развихрило тайфуни от емоции.
То брод намира в тичащите бързеи
на спрелите сред времето потоци.
Нали се сещаш - чувствата изстиват,
когато като враг ги неглижираш.
Остава ежедневието сиво
възторзите от страст да дирижира.
А ти бъди си вещерът всезнаен.
Ще видиш как се скривам от очите.
Дори във тези стихове нетрайни,
екстаза ми самотен ще прочиташ.
© Елия All rights reserved.
