Тишината, в която ми се иска да крещя, заровила пръсти дълбоко в душата си..., изтича на капки отровна слана, как да се свия, че да и попреча да ме докосне?! Гледам в празен екран, само себе си виждам, късно е... Огледало строшено из кръвта ми скрипти. Всяка малка частица е забита във вените, от всяко парченце ми се смееш пак ти. Тези твои лица хиляди ме побъркват и са толкова истински, толкова чужди, жестоки и зли. Нямаш нужда от мен, аз това не разбирам го и отново във себе си се изгубвам... Боли... Горещо сърцето ми май е днес с температура. Бълнувам ли, или сънувам... Вече просто не знам. Искам нежна да бъда, а в ръцете ми гарвани моите думи кълват и е черен моят свят. Какво ми направи?! Сякаш сянка вградена съм в стените на себичния ти мъжки свят. Нали знаеш, умират тези с вградените сенки, но вече направил си го и няма връщане назад. Нищо, че ще си ида, само теб да те има. Като спомен в саксия ме посади. И когато плачеш над стъблото ми синьо отново ще разцъфвам и в душата ти дъжд ще вали. Само в тези редки минути ще си спомняш колко много обичаш ме . И отново ще бъдем заедно, колкото и да ни боли.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.