Видение
ВИДЕНИЕ
Защо съм тук, на този бряг напукан,
край който Дунав влачи сив гръбнак?
Защо пристигам всяка вечер тука,
сбогувам се и се завръщам пак?
Защо съм пак при рибите, при мрака,
при лодките в угасващия ден?
Защо съм тук? Рибарите ли чакам
или забравен спомен диша в мен?
Не си говорим – рибите са неми,
водата няма глас, брегът мълчи...
Седя на пясъка от дълго време,
останал с Вечността очи в очи.
Навярно съм дошъл, за да усетя
как в мене древността се буди пак,
как оня стар Симон, наречен Петър,
разчупва хляба в падащия мрак;
как Павел, сиреч Савел, чисти с ножа
от люспите шарана уловен
и да усетя странен студ по кожата –
библейски времена живеят в мен.
Защото сякаш има нещо вечно
в рибарите и в мрежите край тях.
Те са дошли от времена далечни...
И аз ли в тези времена живях?
Онези също са били рибари,
преди да тръгнат към олтар и храм.
Нима историята се повтаря?
Така ли е?
Наистина не знам!
Онези са приличали на тия –
брадясали мъже на стръмен бряг.
Рибарите са станали светии...
Ще се повтори ли животът пак?
Христос ли им е нужен или може
да бъдат кръстени по друг закон?
А аз край Дунав ли съм седнал, Боже,
или и днес съм някъде в Сион?
...
Догаря залез. Дунавът сивее.
Угасва някъде и тоя ден.
До огъня Симон и Савел пеят,
Генисарет е в тъмното край мен...
© Валентин Чернев All rights reserved.
