Вихър
В морски валс се вдигат вълните,
посрещат ги бурно нощни звезди,
и аплодисменти се чуват далече в горите,
а пясъка пари от нежни искри.
И колко му трябва то на човека,
и танц, и два, и три,
и когато блусът премине в утеха,
тогава затварят очите за миг.
Сплитат се пръсти, и чувства, и думи.
Защо им е нужно да разбират сега?
Когато в прегръдката намират задружно,
мисли, с ухание на чиста роса.
И най-страшното - преживят го двама,
защото във вихъра се чувства това,
което го няма в никоя драма,
кротко се унася бурна душа...
© Любослава Пиринкова All rights reserved.
