May 7, 2007, 11:15 AM

Вик за обич 

  Poetry
710 0 7
Заблудих се.
А исках към себе си
да се върна.
Не знаех коя съм.
Не познавах очите, сърцето си!
Не към мен, а от себе си бягах.
Днес съм седнала.
Тихо.
До себе си.
И се питам - Дали не е късно
да изпия на екс от сърцето си
най-червената кръв, дето блъска! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя All rights reserved.

Random works
: ??:??