Oct 16, 2007, 2:48 PM

Вина

  Poetry
1.2K 0 8
Виновен ли съм, че те обичам,
че не мога да забравя твоето лице,
виновен ли съм, че сънувам как ме докосваш,
че не мога да забравя твоите ръце.

Виновен ли съм, че още усещам ръцете ти по тялото си,
че като те видя, отново чувствам тази топлина в сърцето,
тази изгаряща мъка, че не си до мен,
виновен ли съм, че ме боли... от това, че не изпитваш същото.

Виновен ли съм, че не мога да забравя всички хубави моменти,
всички нежни чувства и ласки,
че не мога да открия лошото в теб и просто да те забравя...

Вината не e в мен...
Вината е в любовта, която ти ми подари!


Посветено на :"Нея"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Чочо ИсТинкОв All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...