Виновно сърце
Ти беше толкова добър
звездите сваляше за мен,
но тогава аз не осъзнавах,
че цял живот ще ме държиш в плен.
Беше тиха и спокойна вечер
аз те гледах с влага на очи,
аз мълчах, защото те обичах,
но беше време да се разделим.
Ти тогава първи проговори,
гласът ти беще много плах;
попита: "Искаш ли да бъдеш с мен?",
а от болка замълчах, но...
Казах: "НЕ"! Защо? Не зная!
Не мислех какво ще стане след това,
но беше вече твърде късно,
за да си върна думите назад.
Оттогава животът ми се преобърна
и заживях в един кошмар,
от който неможах да се събудя
и превърнах се в звяр...
Да! Боли ме! Много страдам,
че обърнах гръб на любовта,
но още повече боли ме,
че не си до мен по моя вина!
Сега е късно, твърде късно
да бъдем отново двамата, нали?
Любовта се ражда и умира,
остава само сърцето да кърви...
Защо съм толкова нещастна?
Защо ли самотата ме руши?
Защо ми позволи това да стане?
Защо? Когато ме обичаше, кажи?
Тръгнах си със сълзи на очите,
тръгнах си с небиещо сърце.
Тръгнах си, а исках да се върна
и да остана завинаги с теб!
Загубих те завинаги любими,
загубих и доброто ти сърце.
Загубих топлите ти ласки.
Загубих всичко - ЗАГУБИХ ТЕБ!
Но всичко в тоз живот се връща:
и прекрасните, и лошите неща,
но аз обречена съм да съм дявол,
затова до гроб за тебе ще скърбя...
Посветено...
© Диляна All rights reserved.
