Желаеш ме! Не искаш да признаеш!Очите ти говореха без глас.Дори и не поиска да узнаешза тебе колко страдах аз!
Говориш ми! Опитваш се да мислиш!Но разумът над чувствата ти няма власт.Желязна длан за гърлото те стиска,трепти в гласа ти онзи странен звън!
Поглеждаш ме! А в погледа ти светятдве сълзи и хиляди звезди.Не съм поредната за теб, човече!Във мен си влюбен до уши!
Докосваш ме! Ръцете ти треперят!Стича се потта по твойта длан.Копнежът ти за мен е ясен,но струва ли си да мълчиш?