"...влюбена в усмихнати летни дни"
пламък в очите.
Тръпки в телата,
копнеят душите.
Неочаквана смелост
от наша страна,
незабравима вечер
и нежни слова...
Страстна целувка -
стопли сърцето,
много усмивки -
украсиха лицето.
Раздяла е утре,
тъжно и тежко...
"Дали пак ще те видя?"-
тревожно попитах небето.
И ето... дъжд заваля,
като утринна роса.
Нима заплака небето,
за да скрие сълзите по лицето?!
Неизбежно е - живеем надалече
и двамата ще отпътуваме на сутринта,
но в мен ще пазя спомен вечен -
за лятото горещо и срещата ми с любовта!
© Вероника All rights reserved.
