Влюбено :)
Мълчаливо водата размиваше мислите ми.
Заобикаля внимателно хартиена лодка.
Зелено листо се закача за думата,
очите ми затваря умората.
Не искам да спя.
Слънцето по пътеката му ще изпратя.
Сълзите във вълна ще стопя.
Не искам да спя.
Не и преди да го чуя.
Да чуя отново на любовта си гласа.
Зелена и мека,
уханна трева ме приканва.
Услужливо се плиска водата.
Слънцето отстъпва трона на луната.
А душата?
Душата не спи...
В съня ми подмята лицето му
младо, красиво.
Гласът му плътен и нежен...
ръцете му виждам, гальовните.
Целувките чувствам, греховните.
Зората не ща да посрещам.
Нощта да изпратя не искам.
Да се откъсна от мечтата за рая.
Мъжа на живота си искам.
© Деси Мандраджиева All rights reserved.
