Вместо сърце
Като стрели забиваш свойте думи,
целта е, явно, моето сърце -
пребродило ужасно много друми,
кървило с лакти, с длани, с колене.
Сега трепти от стенещата болка
и бавно гасне в луд копнеж.
Случайност, казваш?... Влюбени ли бяхме,
повлечени в сърдечния водовъртеж?
От раните спасила бях душата,
сега е няма тя и не трепти.
Обичах теб самия и сърцето ти,
но коварно, в моето, стрели заби.
На други с "обичта" ще го превържеш
и пак самотен ще пътуваш по света.
Останал, Единак ще се почувстваш -
без мен ще бъдеш уязвим, без Любовта.
Запитах те, но отговора зная,
защото камък там лежи вместо сърце.
Любима-недолюбена ще си остана,
а ти... с протегнати към Обичта ръце.
© Петя Кръстева All rights reserved.
Браво!!! 
