Много бързаш, Време...
Спри поне за миг,
да мога дъх да си поема
и да сподавя оня вик,
проклинащ цялата вселена...
Чуваш ли ме, Време?
Моля те, почакай...
Виж как всичко в мене стене...
Не мога тъй бързо да тичам...
едвам себе си достигам...
И викам те през мъгли и бури...
И години на миналите ери ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up