Връхлитат нови нужди
Четейки “Терзания”
на Ангел Рангелов
Връхлитат нови нужди
в безкрайния разпад,
но те не са ми чужди,
макар да вихрят ад.
Нашто мироздание
грозна паст разтваря
и сме в страдание,
но от него се изгаря.
В опит многократно,
за решение лесно
правим връщане обратно
в чакането безтелесно.
А животът ни е скъп,
но остава спомен-
виждаме го като тъп
и му правим помен.
В битие родено,
става ни банално-
в общуване студено
няма нищичко кристално.
Ражда се копнение
и поетът го показа,
в изблик на съмнение
от гноящата проказа.
Как съвременникът глух,
с настроение злачно,
ще узрее с дух,
на развитие многозначно?
Обществото ни е нямо
без реално обаяние
и страданието голямо
се показва за сияние.
© Валери Рибаров All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Здравей, Весан!
Използвам случая да ти благодаря за повода, който ми даде с твоя текст, а това специално съм го отбелязал. Радвам се, че в твое лице откривам човек, който е наясно с логиката на житейския процес.
Поздрав! -
Евала, Валери! Умееш - при това добре - в еманацията на частното да откриваш измеренията на общото! Но терзанията ми са лично-съкровени и нямат социален контекст.
-
Здравей, Диляна! Добре дошла!
Поздрав!
-
А животът ни е скъп,
но остава спомен-
виждаме го като тъп
и му правим помен.
Много добре казано
Поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Твоят светоглед определено ми импонира.
Уважението е взаимно.