ВСЕ ТАКА
Слънцето клони към залез,
с топли пръсти гали
долини и върхове
... все така от векове...
Между хълмове зелени
Елса посребрена
към Арно тече
... все така от векове...
Във лозята на Кианти
път зад хоризонта
някъде отива
... все така от векове...
Във маслинова градина
за любов несподелена
пее нечие сърце
... все така от векове...
В бяла рокля на цветчета
малката Лучия
към Джовани тича
... все така от векове...
Сладки устни на момиче
срамежливо шепнат
"Мили, много те обичам..."
... все така от векове...
Чисти, млади и красиви
във прегръдка страстна
две тела се сливат
... все така от векове...
С аромат жасминен
нощ-закрилница се спуска
от потъмнялото небе
... все така от векове
Топли длани, смях сподавен,
бляска нежна гръд
и бяла кожа-кадифе
... все така от векове...
Нощ, звезди и месечина,
във тревата влажна -
песен чудна на щурче
... все така от векове...
Откъм бащината къща
майчин глас ядосан
своето дете зове
... все така от векове...
Порти дървени, въздишки,
там Лучия се прощава
със красивото момче
... все така от векове...
Ден и нощ през долината
влюбената Елса
към Арно тече...
... все така от векове...
© Даша All rights reserved.
