Всеки БОГ
Под купола на стъкления храм
съм божество.
И светлината ме облива.
Тук всеки слънчев лъч е сам.
Тук лесно се предава и убива.
Защото боговете искат кръв.
И искат да се къпят в жива пепел.
Тук няма сетен дъх.
И пръв.
Тук всеки миг живот е пръв и сетен.
Витражите, неизрисувани от тленен...
а сътворени от случайни отражения.
На ветрове и птици.
Раждат вени.
Да ги дарят за жертвоприношения.
А аз съм божеството в своя храм.
И чакам вашто обожание, несретници!
Защото всеки Бог е глух и САМ.
Затворник в стъкления купол
НА СЪРЦЕТО СИ!
© Катя All rights reserved.
