Jul 7, 2007, 4:54 PM

Всеки БОГ 

  Poetry
793 0 11

Под купола на стъкления храм
съм божество.
И светлината ме облива.
Тук всеки слънчев лъч е сам.
Тук лесно се предава и убива.

Защото боговете искат кръв.
И искат да се къпят в жива пепел.
Тук няма сетен дъх.
И пръв.
Тук всеки миг живот е пръв и сетен.

Витражите, неизрисувани от тленен...
а сътворени от случайни отражения.
На ветрове и птици.
Раждат вени.
Да ги дарят за жертвоприношения.

А аз съм божеството в своя храм.
И чакам вашто обожание, несретници!
Защото всеки Бог е глух и  САМ.
Затворник в стъкления купол

НА СЪРЦЕТО СИ!

© Катя All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??