Всяка нощ аз моля се
Тъжен съм. И днес не те забравих.
И тази вечер мъка е по теб.
Стотици пътища зад себе си остави,
на едно от тях сърцето ми ще спре.
Накъде да тръгна? Търся ли изобщо?
Кой при тебе мен ще доведе?
Липсваш ми ти толкова, все още
нещо във гърдите ме боде.
Но как ли да те срещна? Що да кажа?
Дали ще трепне твоето лице?
Ще ме подминеш ли, за да накараш
всичко в мене мигом да замре?
Защото тъжен съм... Затуй не ти признавам
колко те обичам и до днес.
Че слънцето престана да изгрява
във моето замръкнало небе.
Че където ти целуваше ме искрено,
там усмивка вече не расте...
(Защо ли изповядвам се молитвено
в стихове, дет никой не чете?)
И колко, колко тъжен съм... Че всичко,
напомня ми за тебе всеки час -
поеми, музика, красиви птички -
отвсякъде дочувам твоя глас.
И навярно някой ден ще си готова
да ме чуеш в мрака как шептя -
всяка нощ аз моля се - отново
И тази вечер мъка е по теб.
Стотици пътища зад себе си остави,
на едно от тях сърцето ми ще спре.
Накъде да тръгна? Търся ли изобщо?
Кой при тебе мен ще доведе?
Липсваш ми ти толкова, все още
нещо във гърдите ме боде.
Но как ли да те срещна? Що да кажа?
Дали ще трепне твоето лице?
Ще ме подминеш ли, за да накараш
всичко в мене мигом да замре?
Защото тъжен съм... Затуй не ти признавам
колко те обичам и до днес.
Че слънцето престана да изгрява
във моето замръкнало небе.
Че където ти целуваше ме искрено,
там усмивка вече не расте...
(Защо ли изповядвам се молитвено
в стихове, дет никой не чете?)
И колко, колко тъжен съм... Че всичко,
напомня ми за тебе всеки час -
поеми, музика, красиви птички -
отвсякъде дочувам твоя глас.
И навярно някой ден ще си готова
да ме чуеш в мрака как шептя -
всяка нощ аз моля се - отново
да ни срещне двама някога светът...
© Валери Шуманов All rights reserved.
поздрави
