Jun 14, 2016, 8:23 AM

Всяка сутрин

  Poetry
828 0 0

Всяка сутрин ги виждам. Все на същото място -
под дървото до спирката. Пак за нещо приказват!
Боже Господи, виж ги - не им ли е тясно
всяка сутрин на пейката?! Ритуали ли спазват?

 

Тя е вечно усмихната. Носи слънце в очите си.
Няма друга причина той да ходи по риза
в най-големия студ. Тя го гали с лъчите си.
Декемврийският сняг му е най-малката грижа!

 

Той от своя страна все намира си повод
да докосне косата, ръцете, сърцето ѝ.
Тя потрепва за миг. Няма даже и довод
да го смъмри от яд. И сияе лицето ѝ.

 

Всяка сутрин ги виждам. Всяка вечер се чудя
ще бъдат ли утре отново прегърнати
под дървото до спирката? Или тяхната лудост
най-накрая ще бъде в нормалност превърната?

 

Ето! Пак са на пейката! Полудявам от злоба -
аз на 20 години, все самичка си крача!
А пък тези - на крачка или две са от гроба -
а са вечно усмихнати. Чак от смях им се плаче.

 

Тогава разбирам защо са различни -
ние младите вечно се взираме в чуждото.
Те не знаят за нас. Те се гледат в очите.
Всяка сутрин отново се влюбват. До лудост.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теди All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...