Втори опит(?)
докосвам с цялата нежност
клавишите на пианото
на съзнанието ти
съчинявам случайна мелодия
следваш я дословно
запяваш я
ушите ми благословени.
слушам с цялото внимание
да не би да изпуснеш нота;
не мога да си позволя
да те слушам с един тон по-малко.
остават ни броени дни
и ще си замина
спомените ти ще изтръгна
да не би да те заболи
знам ли...от липсата ми.
твърде наивен за приключението,
но компромиси не допусна веднъж дори
не ми давай да опитвам пак
ще изкореня сърцето ти
не искам да те гледам безчувствен
ще изпъдиш щастието временно.
очите ти - мъниста,
ръцете ти - копринени,
толкова меки на допир,
мога ли в тях да заспя?
устните ти имат вкус на череша,
кожата ти- бяла като памук,
а ухаеш ли ухаеш на липи
сега ти е сезонът...
наблюдавам те отдавна,
не мога да реша-
да те закача ли на стената?
или да те сложа в шкафчето
където никога няма да ровичкам?
цял шедьовър...
мога ли да докосна?
да оставя следа ,
че тук съм била
някога
с някого
а може би с теб...
е, ще запееш ли отново?
загубих се някъде между реалността
и света, пълен с магии,
написах цяла приказка,
може би и трагедии...
не чух...
© Слънчоглед All rights reserved.
