Вяра
922
0
3
Няма място за сълзи,
излишна е тази
внезапна трагичност.
Ненадейно себе си загубих,
но помогни ми, Господи,
да се открия.
Замъглените прозоци
на миналото да измия
и да се огледам там.
Сигурност за бъдещето си
навярно ще получа
и навярно тогава ще знам
какво съм загубила
и какво тепърва ще науча.
Завесата на утрото
бавно се спуска
като коварна падаща кама.
Очакват ме чистене,
пране, закуска
и вярата, че даже в самотата си
не съм сама.
© Люска Петрова All rights reserved.
