Вяра
Аз познавах младеж - като слънце!
Аз познавах младеж - като здравец!
Аз познавах младеж - като радост!
Талантлив! Отзивчив! Всеотдаен!
Но чувствителен!
Всяка неправда
в него екваше като камбана,
а в очите му светлият пламък
лесно гаснеше в облак от влага!
И написа той думи студени,
с ясна кръв от разрязани вени:
"Отвратителни и жестоки са
на човешкото стадо законите!
Аз реших да прекъсна живота си -
нищо общо да нямам с хората!"
Всички близки
в сълзи го обляха.
Всички чужди, които узнаха,
"Бил е болен!" - със присмех казАха!
Той бе болен.
От същата болест
аз бях болен - недостиг на вяра!
Знам как мъчи тя
денем и нощем,
как ума и сърцето изгаря!
Какво обаче мене
ме възпира,
да не пробия своя слепоочник?
Аз ще умра,
но своите илюзии
на гробищата няма да изпратя!
Животът е
безкрайна еволюция!
Ще има още много революции!
Бронирана е
твърдата ми вяра,
че не напразно е умрял Вапцаров!
Че ще възкръсне думата "Другарю!"
Че ще се радват
на труда си хората
и пак ще се обичат като братя!
© Ангел Чортов All rights reserved.
