Вяра, надежда, истинска любов

Чудя се понякога, къде отивам?
Правилният път ли хващам или себе си към гибел неизбежна аз изпращам.
Мислите объркват ми главата.
Спомените избледнели, не ми докосват даже мъничко душата.
На къде съм тръгнал? Бягам ли от някого?
Това се питам?!
Гонен съм от демони изглежда нямах избор.
Ангелите отстрани стоят в окови, поставени от мен самия измъчвани - роби.
Желанието за живот-изгубено, не намирам вече смисъл.
Обръщам се назад, не виждам нищо.
Опитвам да отърся се от тези мисли-мрачни.
Объркан съм, в момента ми се плаче.
Не чувствам нищо, а чувам само глас повтарящ всяка моя мисъл.
Продължавам да се лутам, по пътеката не виждам края.
До къде ще стигна, за съжаление не зная.
И колкото и лошо да изглежда, знам изход по-добър за мен има.
Когато се обърна и подам ръка на ангела изпратен в изгнание от мен самия.
Тогава ще изпълня се с нова жажда за живот.
Надежда, вяра, истинска любов.
За жалост невъзможно е да върна времето, назад.
Там някъде намира се душата ми, обгърната сега в мрак.
Заставам на ръба и мисля, че така ще свършат моите мъки.
Дяволът ми се усмихва там от дълбината, иска пак да ме подкупи.
Правя последната си крачка и политам-бавно към бездната-непрогледна.
Знам, че там за съжаление няма капчица надежда.
Изведнъж усещам някой ме хваща.
Отварям си очите, а ангелът ме сграбчва.
Притиснат силно политам с него към рая.
Там горе, Господ, ме посреща усмихвам ми се и ми казва, че това не ми е края.
Объркан, озовавам се в тъмна стая, с две врати еднакви в коя да вляза, не зная.
Опитвам да надникна, през ключалките им, но такива няма.
Обръщам се за помощ, към сърцето, си изпълнен съм с вяра.
С надежда-възродена, заставам пред вратата и започвам да мечтая.
Изпълнен с истинска любов прекрачвам прага, отвътре нещо силно засиява.
С нова жажда за живот, изпълнен преоткривам се.
И тръгвам пак по нови, непознати до сега за мен пътеки.
Знам, открих спасение.