ВЯРНА СИ МИ, ВЕЧЕРНИЦЕ

Вярна си ми, Вечернице,
все знам къде да те намеря.
Стоиш първа, светла и сама,
за сестрите си подготвяш тъмната постеля.

Вярна си ми, Вечернице,
все по същото време изгряваш.
Чудя се, дали знаеш -
колко спомени в сърцето ми навяваш.

Аз не съм като тебе, Вечернице...
Как убежището си да свия,
без да ме е страх,
без от някой да се скрия ?

Ала ти си недосегаема,
високо сияеш.
Искрена и мълчалива,
така хубаво на лято ухаеш.

Ти, Вярна Вечернице,
вечер, дали като споделям с теб, съзнаваш?
Вярна си ми, Вечернице, и все вярна оставаш.