Вятър
В клетка ли съм.
Какви са тези решетки.
И зрънца са ми сипали.
И вода в паничката.
Уж всичко си имам,
а си губя перата.
И песента ми е прашна.
Стържа по ламарината,
вибрират решетките.
Слънцето наднича.
И дървото е отсреща.
Добре го виждам,
но не го достигам.
А отстрани се радват,
и чакат да хвръкна.
Но аз съм неподвижна.
И безмълвна.
За какво са ми крилата,
ако не мога да летя
и света да прегърна.
Потрепването на перата
е игра на вятъра.
Аз вече съм мъртва.
© ПАУЛИНА НЕДЯЛКОВА
2021 г.
© Паулина Недялкова All rights reserved.
