valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
Jan 25, 2007, 1:08 AM

ВЯТЪРНА МЕЛНИЦА 

  Poetry
1352 0 5

Като вятърна мелница самотата ме гали

 и скрибуцат с надежда всички стари мечти.

Сякаш пак съм до теб,ала всъщност едва ли

ще посегнеш към моята тайна врата.

 

Само в мислите крехки като ново начало

 аз те пускам свенливо и оставам без дъх.

В самотата се вглеждам-самота огледална.

От пропукана вяра теква първата кръв.

 

Аз съм вятърна мелница-ти си топлият вятър,

аз роден съм самотник-ти пък си самота.

Аз-играна пиеса в житейския театър.

Ти-посята в пустиня зелена трева.

 

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??