ВЯТЪРНА МЕЛНИЦА
Като вятърна мелница самотата ме гали
и скрибуцат с надежда всички стари мечти.
Сякаш пак съм до теб,ала всъщност едва ли
ще посегнеш към моята тайна врата.
Само в мислите крехки като ново начало
аз те пускам свенливо и оставам без дъх.
В самотата се вглеждам-самота огледална.
От пропукана вяра теква първата кръв.
Аз съм вятърна мелница-ти си топлият вятър,
аз роден съм самотник-ти пък си самота.
Аз-играна пиеса в житейския театър.
Ти-посята в пустиня зелена трева.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
