Със скитащи души, с фъртуни върли
преспивах... дом бяха сенките на сляпа корист.
Планувах бъдещ брак със вечност,
свян плах, внушение за орис.
Убивам сънувано. Не преживяно.
Клиширани чувства съскат в главата ми.
Фойерверки от надрана вина, препостлано
ложе, жертвеник, храм, дъх на страх сред словата ми.
Изпих три чаши с хиляди горещи сЪлзи,
бичувана от призрака на миналите Коледи.
Езикът ми пресъхна и завърза
несвързани слова, от срам погубени. ...