Вълчица...
Със скитащи души, с фъртуни върли
преспивах... дом бяха сенките на сляпа корист.
Планувах бъдещ брак със вечност,
свян плах, внушение за орис.
Убивам сънувано. Не преживяно.
Клиширани чувства съскат в главата ми.
Фойерверки от надрана вина, препостлано
ложе, жертвеник, храм, дъх на страх сред словата ми.
Изпих три чаши с хиляди горещи сЪлзи,
бичувана от призрака на миналите Коледи.
Езикът ми пресъхна и завърза
несвързани слова, от срам погубени.
Пияна съм. Изсъхналите мои устни пукат се.
Вълчица съм, без глутница, без вълк и без деца!
При пълнолуние за плячка „топло" скитам се.
По-слаба съм от вейка, по-силна от сълза!
Преспивах и денем, и нощем със скитници.
Те са моите неспокойни, сродни души.
Слепият извор пресъхва до истини,
слепи истини, от които безмълвно боли...
Заспивам несрета сред хиляди призраци. Мълча...
Говори мое малко терзание в мен!
© Йоанна Маринова All rights reserved.
