Върху сцената на паметта ми
хиляди мисли играят етюди.
Едните излитат - безтегловни,
без мисъл,без смисъл са те,
а другите - Донкихотовци смели,
вървят все нагоре, напред...
Вперили поглед във тъмното, те
чакат смели аплодисменти.
И се прокрадват несигурни, слаби,
едва доловими отзиви.
В себе си уверени, но още не получили
подкрепа от своята публика, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up