Върху сцената...
Върху сцената на паметта ми
хиляди мисли играят етюди.
Едните излитат - безтегловни,
без мисъл,без смисъл са те,
а другите - Донкихотовци смели,
вървят все нагоре, напред...
Вперили поглед във тъмното, те
чакат смели аплодисменти.
И се прокрадват несигурни, слаби,
едва доловими отзиви.
В себе си уверени, но още не получили
подкрепа от своята публика,
ония - Донкихотовците, танцуват и пеят,
градят своя театър-живот,
докато изчезнат унилите мисли,
а аплаузите станат безброй и един.
хиляди мисли играят етюди.
Едните излитат - безтегловни,
без мисъл,без смисъл са те,
а другите - Донкихотовци смели,
вървят все нагоре, напред...
Вперили поглед във тъмното, те
чакат смели аплодисменти.
И се прокрадват несигурни, слаби,
едва доловими отзиви.
В себе си уверени, но още не получили
подкрепа от своята публика,
ония - Донкихотовците, танцуват и пеят,
градят своя театър-живот,
докато изчезнат унилите мисли,
а аплаузите станат безброй и един.
© Петя Кръстева All rights reserved.
