Върната целувка - за argonyk
Митко, знам, че стихото ти "Целувка за сбогом" http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=236381 нямаше посвещение, но ме провокира - дано не се сърдиш :)
Илюзиите вече са ми страст -
без тях животът тъй обикновен е.
Миражно да бленувам мога аз
и да създавам празнични вселени.
А сълзите, макар и да не са
най-модния аксесоар за мене,
на всяка буза пасват, ей така,
(небръснатите май са най-големи:))
Изтупаните дрехи – те са шик,
но не харесвам новите премяни,
които крият, сякаш че зад щит,
душите ни, набъбнали от рани.
През дрипите те виждам по-добре
и чувам да тупти сърце камбанно.
Кому е нужно тъпото ключе -
душата ми отдавна вече хан е.
Изнизаха се милите момци,
закичваха ме с обич – ден до пладне.
Така че, ако искаш – поседни,
на тази маса още е останало
филийка обич, хапка топлина
и чаша отлежала безнадеждност.
Какво като поскърцва във нощта
на пантите разбити стара нежност.
Целувките за сбогом не хаби
и без това останали са малко.
Така че, ако искаш – поседни,
сбогуването превърни в начало.
© Росица All rights reserved.
