Всички ни е снасяла кокошка.
За да станем твърди сред врящата вода.
Тънка и чуплива ни е външната обложка.
Но белтъкът се калява насред сярна миризма.
Ние сме Великденски яйца !
С червено украсени и готови за борба!
Ние сме яйцата със яйца !
За чукане създадени, глава срещу глава!
Ние правим чудеса!
На тази грешна планета, тук и сега!
Приятели, грабнете боите в ръка !
© Александър Митков All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
