Sep 1, 2010, 12:04 PM

Ъндърграунд

  Poetry » Civic
958 0 1

ЪНДЪРГАУНД

 

 

Разстрелян е поредния бандит, бил лош,

отвличал, продавал наркотици.

Като злодей във вестниците е описан,

тъгуват някои, а смотаняците подмятат.

Един боклук по-малко на земята.

 

А кой е той, защо така е правил?

Какво го е принудило да тръгне по пътя на

 лесната печалба?

Въпроси като този никой не задава!

 

Израснали в села, в бедните квартали,

с отрязани възможности, родителско

 внимание в оскъдица видели.

Възпитани на улицата със сурови правила,

неблагосклонна към тях съдбата е била.

 

Решителни и смели, от бедност освирепели,

лъгани, мамени, работа нямали.

Попаднали в лапите на партии и политици

 пресити. Изборът бил – да станат бандити.

 

Коли крадени, дрога, цигари, проституция,

рекет, контрабандни канали. Всичко това

 да работят им дали ”бели якички и генерали”.

 

Бързо натрупали лесни парички, имало много,

доволно за всички. Съблекли спортните дрехи,

заменили ги със скъпи костюми ефектни.

 

Джипове мощни карали, лимузини луксозни,

а до вчера били само “патета грозни”.

 

Бизнес законен успешно развили, станали спонсори

 футболни и на политически сили.

 

За хората, свойте бедни другари и близки,

били най-добри. Раздавали щедро, макар и мръсни пари.

 

Минало време, станали неудобни - прах в очите на властта.

Кукловодите умело вкарали между тях омразата и завистта.

 

Започнали битки, подземна война, умирали млади,

 смели  и достойни мъже, а тяхното място заемали нови,

по-арогантни, за пари на всичко готови.

 

 

Бързо изгрявали, после гърмели, оставали само

 богати сираци и красиви жени – овдовели.

 

 

Този убит е, местото му друг ще заеме, ще поживее

 и по  същия път ще поеме.

 

Тези мъже живеят юнашката, но ”гущера“

при опасност си отхапва опашката.

 

Те не са фактор, те са маша сред народа, за своя изгода

 използвани умело от кукловода.

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Николов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...